Max Pirsky, Class of 2007 of Zlatarski International School of Sofia among the seven selected by Forbes in 30 under 30

Макс Пирски от Випуск 2007 на Международна гимназия Златарски е един от седемте талантливи българи, отличени в престижната класация на списание Forbes – 30 under 30 (30 под 30) в категория “изкуства”. Класацията включва над 300 души от Европа, разпределни в областите развлечение, финанси, индустрия, медии, право и политика, търговия на дребно и електронна търговия, наука и здравеопазване, социално предприемачество, технологии и изкуства.

Макс Пирски е на 27 години и се занимава с графичен дизайн и типография. Живее в София, но е роден в Русия, а животът му е минал между родната столица и Йерусалим. Завършил е магистратура във Флоренция и гордо може да заяви, че владее 4 езика. Работил е по разнообразни проекти за различни компании, като Nike, American Greetings и Cirrus Owners & Pilots Association. Работи и по собствени идеи, включващи фотография, експериментиране с букви, калиграфия и плакат.

Много от завършилите ученици на Гимназия Златарски помнят онзи голям графити надпис на сградата на училището, който бе дело на Макс.

Препубликуваме интервюто на Asphalt.bg, “За пътя до Forbes”.

Asphalt: Здравей, Макс и честито! Директно към въпроса, как се случи така и защо точно ти попадна в класацията на Forbes?
Макс Пирски: Благодаря! Преди около два месеца с мен се свърза репортерка от Forbes, с молбата да изпратя портфолио и моя снимка. Оказа се, че съм номиниран от директор програмата на Европейския Институт по Дизайн във Флоренция, където съм завършил магистратурата си. В мейла, който получих вчера от редактора на Forbes, пише че са избирали хората в списъка от хиляди кандидати и се зарадвах, че съм един от тридесетте в своята категория.

А: Как се чувстваш сега, доволен ли си от постигнатото, как го приемат хората около теб?
М: Със сигурност е приятно човек да получи такова признание и ако трябва да бъда честен никога не съм мислил, че името ми ще стигне до такъв списък. Вчера цял ден не спряха хора да звънят и пишат, за да ми честитят постижението. Аз лично го възприемам като една добра добавка към CV-то, пък тепърва ще видя дали има истинска полза от това. Важно е майките и бабите да са доволни (смее се).

А: Абсолютно сме съгласни за майките и бабите! Работил си за доста известни фирми, като една от тях е Nike. Кажи ни повече за проекта със спортния гигант?
М: Проектът с Nike ми е една от любимите колаборации до този момент, понеже се свързаха с мен директно от HQ-то в Орегон. Участвах в създаването на брандинга за международен фестивал на баскетбола. За съжаление не мога да споделям много повече информация за тази работа.

A: А можеш ли да ни споделиш тогава по какво работиш в момента или други проекти за интересни компании, които си имал?
М: От началото на новата година досега се фокусирах основно върху карането на сноуборд, хаха. Тепърва ще видя какво предстои през 2017. Иначе в момента работя по визуална идентичност за интериорен дизайнер и финализирам ребрандинг на голяма българска фирма за логистика. Едно от последните интересни неща, върху които съм работил е фирмена идентичност за проект, който се казва Solemaker и цели да направи революция в сектора на всекидневните обувки, чрез използване на технологии като 3D принтиране. А и също така обложката за албума “Светлосянка” на Жлъч и Гена! Чуйте го, брутален е!

A: Слушали сме го, прав си наистина е брутален! Какво мислиш обаче за възможностите в България и може ли човек тук да се развива? Доста хора предпочитат да заминат в чужбина, правилно ли е?
М: Възможностите в България съществуват, но човек трябва да има много търпение. Вярвам, че нашата генерация е първата, която е способна да направи съществена промяна в тази държава. Аз лично за момента също сериозно съм се фокусирал върху варианта със заминаването за чужбина, но може някой ден да се върна – кой знае.

A: След голямото признание от Forbes, какво следва от тук нататък, какви цели си си поставил?
M: Среща с Кралицата на Великобритания за чайче, малко каране на сърф с Ричард Брансън, и пенсиониране на около 35г. И сега сериозно, след малко повече от седмица заминавам за Берлин, там се надявам да срещна готини хора, с които да мога да се сработя и от които да черпя още повече опит. Смятам, че дизайнът ме е научил да мисля по интересен начин и бих искал да видя как мога да разреша някой проблем или да подпомогна някоя наистина значителна кауза в бъдеще.

A: Искрено се надяваме да осъществиш всичко, особено срещата с Кралицата или поне да покараш сърф с Ричард Брансън. Надяваме се и тогава да си склонен да поговориш с нас. Успех!
М: И аз ви благодаря!